Неуспехът на лейбъристите в Обединеното кралство да призоват за прекратяване на огъня в Газа не е изненадващ
Голяма част от позицията на британската политическа върхушка по отношение на Палестина, включително тази на Лейбъристката партия, е и постоянно е била морално покварена.
Преди повече от век, през 1917 година, Обединеното кралство проправи пътя за етническо пречистване и подтисничество на палестинския народ с Декларацията на Балфур, която даде обещание английско застъпничество на еврейската татковина в Палестина. Днес политическата върхушка на Англия – както консервативната, по този начин и лейбъристката – работи, с цел да подсигурява продължаването на това подтисничество, като поддържа и обезпечава безотговорност за военните закононарушения на израелския режим в Газа.
Продължавайте да четете < /h2> лист от 4 елементаЯпония търси договаряния с хусите, похитители на транспортен съд в Червено море По-добре от палатка: Семейството от Газа живее в руините на бомбардирания си дом Кефията, маслинова клонка, любеница и други палестински знаци Репортер на Ал Джазира посещава недоносени бебета в региона на Газа завършек на списъка
Безусловната поддръжка на истаблишмънта за израелския режим – и пренебрежението към палестинските премеждия – беше изцяло демонстрирана в сряда по време на гласуването в Камарата на общините по изменение на речта на краля, импортирана от Шотландската национална партия, която прикани за преустановяване на огъня в Газа.
В последна сметка поправката се провали с 293 депутати, които гласоподаваха срещу нея. Само 125 депутати, в това число 56 депутати от Лейбъристката партия, които се опълчиха на партийния си бич, гласоподаваха за поправката и по този метод за преустановяване на огъня, което би избавило безчет палестински животи. Сред депутатите от Лейбъристката партия, които гласоподаваха по съвест и срещу позицията на установяването, бяха осем министри в сянка, които след това трябваше да изоставен своите предни позиции.
Официалната линия на Лейбъристката партия от началото на тази последна бомбардировка над Газа е недвусмислена поддръжка на израелския режим. Лидерът на Лейбъристката партия Кийр Стармър, някогашен юрист по правата на индивида, отиде толкоз надалеч, че сподели по време на радио изявление, че израелският режим има право да прекъсне достъпа до вода, храна и електричество за палестинците в Газа. Разбира се, както Стармър безспорно знае, сходни дейности в действителност се смятат за групово наказване и затова военно закононарушение съгласно интернационалното право.
Но това не беше изненадващо от Стармър, който изкоренява палестинската взаимност в редиците на лейбъристите от началото на мандата си като партиен водач. Предишният водач на лейбъристите, Джереми Корбин, скъса с истаблишмънта и нарежда партията като корав критик на политиките на израелския режим по отношение на палестинците. Принципната позиция на Корбин във връзка с Палестина беше особеност в историята на партията. Всъщност позицията на Лейбъристката партия по отношение на правата на палестинския народ постоянно е била в най-хубавия случай пренебрежителна.
През 1948 година мълчанието на английската левица – от комунистите до Лейбъристката партия – по отношение на всеобщото експулсиране на палестинци от родината им, беше звучно. Бившият английски лейбъристки министър председател Харолд Уилсън беше застъпник на ционизма и смяташе израелския режим за „ прелестен опит в социалистическата политика “. За мнозина в партията нямаше несъгласие в сливането на социализма (или трудовия ционизъм) със заселническия колониализъм.
Дори през 1967 година, когато израелският режим окупира останалата част от историческа Палестина, Лейбъристката партия поддържа консенсус по отношение на поддръжката за ционисткия план. Израелската лейбъристка партия оглави заселванията на Западния бряг, Газа и Голанските възвишения в Сирия в директно несъгласие с Резолюция 242 на Организация на обединените нации, призоваваща за неотложно евакуиране на израелските сили от новоокупираните територии. Това обаче не утежни положителните връзки сред двете страни. Всъщност 60-те и 70-те години на предишния век са разказани като „ златните години “ на съдействие сред тях.
Под управлението на министър-председателя Тони Блеър партията затвърди още повече връзките си с израелския режим. През 2006 година лейбъристите на Блеър отхвърлиха да призоват за преустановяване на огъня във войната на израелския режим против Ливан, в която бяха убити повече от 1400 ливанци. Когато Блеър се отдръпна като министър-председател и водач на Лейбъристката партия през 2007 година, той неотложно пое позицията на представител в Квартета, интернационалния орган, който следи по този начин наречения „ израелско-палестински кротичък развой “, основан в Източен Йерусалим.
По време на мандата си в Квартета някогашният министър-председател на лейбъристите беше упрекван в гонене на политически покупко-продажби, които биха напълнили джобовете му и биха попречили на палестинската битка за правдивост и избавление. Той да вземем за пример обезпечи радиочестоти от израелския режим за Западния бряг и Газа, което разреши основаването на втория палестински мобилен оператор Wataniya Mobile. Това, което не е необятно знае се, че Watinaya е благосъстоятелност на телекомуникационна компания, която е клиент на JP Morgan, на която Блеър е бил специфичен консултант. В подмяна на това палестинските управляващи бяха притиснати да се откажат от опита си да преследват в Организация на обединените нации доказателства за военни закононарушения, осъществени в Газа от израелския режим по време на неговата интервенция „ Лято олово “ през 2008–2009 година
Лейбъристката върхушка постоянно е била съизвършител в потисничеството на палестинския народ, само че тяхната морална корупция върху Палестина не е представителна за актуалните лейбъристки низови групи. Всъщност синдикалистите, съветниците и студентските групи, свързани с Лейбъристката партия, са забележителна част от непрестанно възходящото придвижване за взаимност с Палестина в Обединеното кралство. Видяхме и лейбъристки съветници да подадат оставки от позициите си поради линията на партията за Палестина – до момента повече от 30.
Тази последна офанзива против Газа акцентира съществуващото напрежение в Лейбъристката партия – напрежение сред висшите ешелони, предлагащи съвсем безусловна поддръжка на израелския режим, и елементарните хора, които гледат на поддръжката за палестинската битка като на крайъгълен камък на една същински лява и прогресивна политическа дневен ред. Всъщност мнозина от английската левица могат да видят моралната безнравственост на лейбъристката върхушка по въпроса за Палестина и да признаят нейната причинност с други въпроси на обществената и расовата правдивост. Те схващат, да вземем за пример, че не може да се възразява против всеобщото депортиране на търсещи леговище, като в същото време се затварят очите за битката на палестинския народ да се върне да живее свободно в родината си.
Ето за какво гласуването в сряда беше значимо, изключително за Лейбъристката партия. Това беше освен опит да се спасят животи в Газа, само че и опция да се заеме позиция като хипотетично лява партия против войната, западния империализъм и колониализма. Лейбъристите още веднъж не съумяха да заемат тази позиция и, почтено казано, съм песимистичен, че в миналото ще го създадат.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
